POST HOC ERGO,PROPTER HOC – ИЛИ, ЗА ЛОГИЧЕСКИТЕ ГРЕШКИ.

Съвет Сердика, клуб 2020. София, 03.11.2021г.

Част I

И защото сме в предверието на “ горещата “ фаза на предизборната кампания, заливани от всякакви послания,постулати и други “ пинизи “ с цел привличане на гласоподаватели, Ви представям анализ и критика на Пропагандно-Агитационната система / Да не се бърка с PR – който е само елемент от АП / с която се опитват да ни умопомрачат. Логическа грешка – в логиката, философията и други науки, които изучават познанието – е грешка, свързана с нарушение на логическата коректност на изводите. Заблудата се дължи на някакъв логически недостатък в доказателството, което прави доказателството като цяло погрешно. * Формални грешки : Подмяната на тезата (lat.ignoratio elenchi) е логическа грешка в доказателството, състояща се в това, че след като са започнали да доказват определена теза, постепенно, в хода на доказването, те преминават към доказване на друга позиция, подобна към тезата, но имащи съвсем различно значение. *Кръговоразсъждение лат. Circulus in probando) е логическа грешка, при която началото на разсъждението съдържа крайната цел: „ако А е вярно, то … следователно, А е вярно”. * Използване на неверни и недоказани аргументи, твърдения. *Друга логическа грешка е „предусещане на основата” (лат. Petitio principii). Състои се в това, че като аргументи се използват по правило недоказани произволно заети позиции: те се отнасят до слухове, до актуални мнения, предположения, направени от някого или дори до собствена измислица, представяйки ги като аргументи, уж обосноваващи тезата. В действителност „добротата“ на подобни аргументи е само очаквана, но не и установена със сигурност.Обикновено такива фалшиви аргументи са придружени от фрази: „Както абсолютно всеки знае …“, „Кой ще спори с факта, че …“, „Аксиома, която не изисква доказателство, е, че …“, „Това е без да казвам, че …“, „Всеки знае, че …“, за да разсее възможните съмнения от обикновения слушател. * Специални случаи : Апелиране към личността на опонента, а не към неговите аргументи (argumentum ad hominem),преход към личности (ad personam): „Ти си глупав и грозен, следователно тезата ти е грешна“. Търсене на обстоятелства, които уж принуждават опонента да изложи тази теза (circumstantiae): „Ти казваш това, защото искаш да впечатлиш публиката, така че тезата ти е грешна“. * Индикация, че самият опонент действа противно на аргументите си: (tu quoque): „Ти самият пушиш, следователно аргументите ти за опасностите от тютюнопушенето са неправилни“. * Намиране на лесно критикуван съмишленик (reductio ad Hitlerum): „Хитлер също беше вегетарианец!“ * Призив към мнозинството (argumentum ad populum): „Всички наоколо мислят така, следователно е вярно“. * Призив към авторитета (argumentum ad verecundiam): „Това мнение принадлежи на авторитета, не го ли уважавате?“ Използва се в обратна посока: „Това мнение е изразено от Хитлер, съгласни ли сте с Хитлер?“ * Призив към традицията (argumentum ad antiquitatem): „Това се смята от най-ранни времена, следователно е вярно“. Призивът към емоциите, наричан още argumentum ad passiones, се основава на манипулиране на емоциите, а не на използване на рационални, логични разсъждения: „Мислете за децата!“ * Призив към страх или аргумент от позиция на силата (argumentum ad baculum [en]): „Ако не сте съгласни, нещо лошо ще ви се случи“. * Умоляване към милост (argumentum ad misericordiam): „Ако не сте съгласни с моето мнение, унищожи целия ми живот“. * Пожелателно мислене: „Искам да бъде, така е.“ * Длан към невежеството; – липсата на доказателства се счита за доказателство за обратното (argumentum ad ignorantiam): „Призраците съществуват, защото никой не е доказал, че те не съществуват“. „Аргумент до гадене“ (argumentum ad nauseam), и повтаряне на теза (евентуално от различни хора), докато противната страна загуби интерес да я оспори. * Позив към личен опит (анекдотични доказателства): „Това лекарство ми помогна, така че ще помогне на всички“. * Възсторженост към природата (латински argumentum ad Naturam): „Това е неестествено, значи е лошо“. * „След“ не означава „поради“! „След това означава заради това“ (лат. post hoc ergo propter hoc) – логически трик, при който причинно-следствената връзка се отъждествява с хронологичната, времева: „Ако събитието X се е случило след събитието Y, тогава събитието Y е причина за събитието X“. В този случай не се допуска нито възможността за случайно съвпадение, нито наличието на някакъв фактор, влияещ на събитията поотделно. По този начин твърдението „моят съсед почина, след като беше ваксиниран“ не представлява непременно причинно-следствена връзка между събитията „ваксиниран бе съседът ми“ и „смъртта на моя съсед“. Подобна грешка е твърдението за съществуването на причинно-следствена връзка между събития, съвпаднали във времето: „Заедно с това означава и поради това“ (лат. cum hoc ergo propter hoc). Доказателство чрез същото: „Същото чрез същото“, „порочен кръг“, idem per idem е логическа грешка, при която доказаната теза или дефинираното понятие се въвежда латентно в определението или в доказателството : – Човек се нарича мъж, защото е смел! Та,преди да Размислите ,Приятели, Премислете!