„Да разлаем кучетата”… срещу Русия

Колективният Запад е в безпрецедентно тежка криза – здравна, социална, икономическа, политическа, институционална, но преди всичко морална и лидерска. Докато Китай се справи с пандемията от COVID-19, а Русия първа създаде най-ефективната ваксина срещу пандемията на фона на ненадеждните и недостатъчни като доставки и количества западни ваксини. Откритие от епохално ниво, съпоставимо с полета на човек в космоса, което също бе дело на великия руски дух и интелект!

На този фон Западът, вместо да търси пътища да сътрудничи с Русия, продължава със санкциите, противопоставянето, търговските войни и пропагандни внушения. Но така е при криза в комерсиалните общества: да търсиш пропаганден изход и да създаваш фейк новини,  вместо да признаеш системните си грешки. Много по-лесно е да посочиш външен враг и виновник.

Кой не помни гениалния филм „Да разлаем кучетата” с Робърт де Ниро и Дъстин Хофман? В него се разказваше, че най-добрите пиари и холивудски продуценти, за да прикрият фатален гаф на американския президент, си измислиха… война. С Албания – защото звучала далечно и непознато на средния американски зрител! Измислиха си съответните патриотични лозунги, нови славни US оръжия, които носят „мир”, съчиниха песни за героичния американски войник и пропагандни клипове с бягащо от „албанските терористи” момиче… Всичко това в едно холивудско студио, за да се отклони общественото внимание от секс скандал в Белия дом.

По същия начин днес американската пропаганда и пригласящите й брюкселски говорители изместват гледната точка към казуса с Алексей Навални – руски опозиционер либерал с микроскопичен процент обществено одобрение, осъден от руски съд по суверенните руски закони. Та Навални направил филм за един дворец уж на руския президент, който се оказа собственост на друг човек, при това недостроен…

Не може да се бориш с корупцията, когато си скаран с истината! Демокрацията не  се гради върху лъжа и лицемерие! Видният „борец с корупцията” бе превърнат в герой на западната пропаганда, а той е просто един изпълнител на чужди поръчки на съответните русофобски централи. Опитът Навални да бъде превърнат в герой отново ни припомни филма „Да разлаем кучетата” и сюжета с изместването на общественото внимание. Но Русия не е Албания (да ни прощават нашите албански приятели), Русия даже не е Украйна, където може да се спретне Майдан срещу скромната сума от 5 милиарда долара.

Не е в духа на класическата дипломация едни държави да се месят и да дават оценки на съдебната система на други държави. Не е в духа на конструктивизма във време на глобална здравна и социална заплаха да се търсят врагове, вместо да се търси сътрудничество в новия многополюсен свят.

Отделен и много конкретен въпрос е защо българският премиер Бойко Борисов толкова се е „затъжи” за Навални, при положение че тъкмо в неговите мандати България стигна до незавидното 111-о място по свобода на словото, че масово сме подслушвани, че България е осъждана постоянно в Страсбург за нарушения на човешките права. Явно „началствата” във Вашингтон и Брюксел искат – и Борисов се отчита.

И друг въпрос – какво правят български дипломати в съдебната зала на процеса срещу Навални – това си е вътрешноруски съдебен казус? Така както нашата съдебна система би трябвало да е проблем само и единствено на суверенна България и нейните граждани. Тепърва ще стане ясно – Навални не е герой, а пионка в геополитическите игри на западните глобалисти срещу Русия и те ще го изоставят в мига, в който спре да им е потребен.

В наш национален интерес е да развиваме балансирана външна политика и добри отношения с приятелска Русия, с която имаме специални отношения, основани на езика, православието и Освобождението. България няма място в чужди сценарии особено когато са нескопосани холивудски екшън трагикомедии, както е тази с Навални…

 

Проф. Светлана Шаренкова